Изкривяванията на гръбначния стълб са сериозен проблем, който може да засегне пациенти на различна възраст. Сколиотичната болест представлява трайно фронтално изкривяване на гръбначния стълб, което протича с торзионна деформация на прешлените.
От какво се причиняват гръбначните изкривявания?
Гръбначният стълб има четири обособени физиологични кривини (в предно-задна посока):
• шийна лордоза – (предна посока)
• гръдна кифоза – (ориентирана назад)
• лумбална лордоза – (ориентирана напред)
• кръстна кифоза – (ориентирана назад)
Сколиозата се дължи на отклонения в структурата на един или повече прешлена. Обикновено се развива в преходните зони на гръбнака. При вродена сколиоза такива са наличието на допълнителни прешлени, клиновидни прешлени, синостози между прешлени и др.
Придобито гръбначно изкривяване или сколиоза може да се развие и в следствие на травматични увреждания, заболявания с възпаления, рахит, Синдром на Марфан, при парализа (спатична или вяла) и различни системни заболявания;
Болшинството (близо 90 %) от всички прояви на сколиоза са идиопатични, т.е. – конкретната причина за тяхната проява е неизвестна.
Какви са последствията и болестните промени при сколиозата?
Болестните промени и увреждания при сколиоза засягат гръбначния стълб, а също така и гръдния кош и вътрешните органи. Характерно е страничното изкривяване на гръбнака – обичайно дъгообразно, с една, две или три степени.
Статистически по-често срещани са сколиозите от лявата страна. Деформацията се характеризира с усукване на прешленното тяло, раздалечени ребра (от страната на конвекситета) и сближени от противоположната страна (от страна на конкавитета).
Засегнати са и междупрешленните дискове – те се стесняват откъм конкавната страна и се разширяват откъм конвекса.
Болестните промените на прешлените от своя страна влияят върху ребрата – формира се „ребрена гърбица“ откъм конвексната страна, която може да доведе до хлътване по предната повърхност на гръдния кош. Изкривяването води до вторични увреждания на вътрешните органи - размествания и притискане.
В зависимост от нивото на първичната сколиотична равнина сколиозните увреждания се класифицират като торакални, торако-лумбални и лумбални.
Според размера на изкривяването сколиозата бива с отклонение от вертикалната ос до 15 градуса, между 15 и 30 градуса, 30 и 45 градуса и отклонение по-голямо от 45 градуса.
Какви са характерните симптоми при сколиоза?
От гледна точна на времето на поява, идиопатичната сколиоза може да бъде:
• детска (инфантилна) сколиоза – (до 3 години)
• сколиоза при подрасстващите (ювенилна) – (3 и 10-години)
• юношеска (адолесцентна) сколиоза – (след 10-години)
Заболяването често протича без болки и съществена симптоматика, развитието е бавно и се характеризира с леко странично отклонение на гръбнака.
В по-напреднал етап се появяват симптоми като лесна уморяемост, болки и т.н.
Как се поставя диагноза при гръбначни изкривявания?
Диагнозата се поставя на базата на клиничния преглед и рентгеновото изследване. Образните изследвания дават данни за възможните причините за сколиоза - рахит, абнормно развитие на прешлените и т.н.
Лечение на сколиозата
В медицинската практика се използват различни методи, които са съобразени в тежестта на заболяването, възрастта на пациента и вида на изкривяването.
Леките форми на сколиоза се повлияват добре от лечебна физкултура – с комплекси упражнения, които укрепват гръбната мускулатура. Препоръчва се плуването.
При прогресиращо заболяване се прилагат компресионни методи и корсети. При тежки случаи може да се наложи оперативна намеса.